Сатана (от евр. שָׂטָן; на гр. σατᾶν, от собственото име Σατανάς Сáтанас; на арам. שִׂטְנָא — Śaṭanâ; араб. شيطان — Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии.

Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, който Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и Новия завет, терминът Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола, „Принцът на мрака“, Велзевул, Велиал (Белиал), Луцифер, Азазел и Мефистофел.

В Талмуда и някои кабалистични творби, Сатана понякога е наричан Самаил. Според ангелологията и демонологията тези различни имена често се отнасят за различни ангели и демони и често се приема, че не всички от тях са действително зли.

„Сатаната“. Илюстрация на Гюстав Доре към „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.В исляма, Иблис (араб. إبليس) никога не се появява в Корана, но е асоцииран с Шейтан (شيطان). Ислямското гледище за Сатана има както допирни точки, така и разлики от християнството и юдаизма.

---

Материали за "дявол"