Една от най-големите мистерии на Хималаите е малко ледниково езеро, наречено Рупкунд. То е разположено в индийския щат Утаракханд на надморска височина 5029 метра. Районът около него безлюден и до водата се стига с петдневен преход. През 1942г. Рупкунд става известно като Езерото на скелетите, след като са открити над 500 човешки черепа, кости и предмети във и около леда. Тези човешки кости са загадка за учените в продължение на десетилетия, защото историците не могат да разберат кои са били тези хора и какво са правели на това място. Рупкунд никога не е бил исторически значим регион и от там не са преминавали никакви търговски пътища до Тибет.

В документалния филм на National Geographic за езерото се твърди, че при Рупкунд се е провеждал религиозен фестивал на всеки 12 години, но фактите за това са много малко. Първоначално е смятано, че хората са загинали при епидемия, свлачище или от премръзване, но екип археолози изследват мястото през 2004г. и установяват, че по черепите има следи от тежки травми. От това се извежда хипотезата, че хората са загинали при силна градушка. По време на бурята са падали ледени късове с големината на тенис топка и хималайците нямало къде да се скрият.


Местна легенда разказва за кралят на Канаудж (древна земя на юг от Гарвал), който присъствал на важно поклонение в чест на богинята Нанда Деви. Той не послушал съветниците си и се държал невъзпитано и арогантно. Тогава кралят повел цялата си свита, включително и много танцьорки, музиканти и слуги, както и бременната си съпруга със себе си. Когато стигнали до езерото Рупкунд, кралицата родила в пещера наблизо. Тогава богинята Нанда Деви се ядосала на всички, които били навлезли в свещената земя. Това било строго забранено според местните обичаи, но най-лошото нарушение било раждането – според обичаите, новороденото и майката се считат за нечисти в определен период от време. Богинята изсипала ужасна градушка върху пилигримите и ги убила на място.

Легендата е добре позната в Хималаите и дори има традиционна песен, описваща събитията в нея.


Вероятно най-важното откритие идва, след като учените провеждат ДНК тестове на костите, които съдържали предостатъчно ДНК материал и били добре запазени от студа. Телата са датирани от 850г. с точност до 30 години. Това е с 600 години по-рано, отколкото се е смятало преди това.


Интересното е, че учените са успели да разграничат две различни групи скелети. Едните са значително по-ниски от другите. При ДНК тестовете са открити генетични мутации, които привличат вниманието на учените, но все още не е ясно кои са били тези хора и защо са били в този отдалечен район на Хималаите.